A A A
cherti-grad-3
cherti-grad-1
cherti-grad-2
Previous Next Play Pause
1 2 3

Крепостта “Чертиград” е защитена природна забележителност (скални комплекси с горска растителност, обитавани от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици). 

Чертиград се намира в землището на село Брусен между селата Брусен, Лопян, Ямна, Черни Вит. Най-удобният изходен пункт до крепостта е с. Ямна. Тя се намира на 3 км от селото и до нея се стига за около 2 ч. като се следва маркираната пътека “По стъпките на Бенковски”. Съществува дългогодишна традиция всяка първа събота от месец май да се събират туристи на “Чертиград”, за да палят огньове и печат шишове.

Чудна била за времето си , пък и за сега тракийската крепост “Чертиград”. Тя е съзадена не по-късно от Х – VІІІ век пр. н. е., на една естествено укрепена височина в склоновете на Средна  Стара планина. Крепостта е била ползвана от тракийските племена, обитаващи селата между, които се намира.

Крепостта “Чертиград” е била един от укрепените пунктове и е служела за опазването на населението. То се е прибирало и затваряла в крепостта заедно с по-ценното си имущество и стояло там до преминаване на опасността. Тракийските племена при опасност – при нападение на други племена и народи, търсели защитата на силната за времето си тракийска крепост “Чертиград”.

За произхода на името на крепостта има няколко предположения. Едно от тях е руската дума Чорт – Дяволски град – така е отбелязано и в старите военни руски карти – Чорти град. Друго мнение, което може би е най-вероятно, че името идва от тракийската дума – ЧАРТИДАВА – обозначаващо черта, място. От откритите основи на сградите ясно личи, че крепостта е опожарена, което е сложило и край на съществуването й. Останки от въпросната тракийска крепост има и в наши дни.

Крепостта “Чертиград” е продължила да играе важна роля за населението от тези места и като защитник в размирни времена и като стопански и административен център. По тази причина за старата тракийска крепост са създадени много легенди, коя от коя по чудни.

В една от легендите се говори, че по време на обсада на крепостта населението си мелело брашно на отсрещната чука Остри и оттам брашното било прекарвано по въжена лента в крепостта. На Острила имало вятърна мелница, а някои пастири говорят, че в недалечното минало е имало и воденичен камък. По вероятно е обаче вятърната мелница да е била в района на крепостта при “Чертиград”, защото и там са намирали останки от воденични камъни.

В друга легенда, която е по-разпространена, се твърди, че населението се снабдявало с вода от извор намиращ се на южните склонове на Балкана, над Златица и Пирдоп и носещ името Ад – Бунар.

Този извор е на много километри от крепостта и за да се прекара водата, е трябвало да се преодолеят много трудно пресечни местности.

Със същите тръбопроводи обаче е свързано и преданието за падането на крепостта под римско владичество. Известно е, че крепостта “Чертиград” през този период е била добре укрепена и трудно превземаема.

Римляните в края на ІІ в. пр. н. е. почнали завладяването на Балканския полуостров и земите на тракийските племена. За период от над 100 години римляните успели да покорят всички тракийски племена от Бяло море до Дунав, като останали само на някои места укрепени селища непризнаващи римската власт, какъвто е бил и “Чертиград”.

Но в края на І в. пр. н. е. през 27-ма година дошъл редът и на последната непревземаема крепост – “Чертиград”. Римските легиони обсадили крепостта и започнала неравна битка – между тежко въоръжените римляни и траките. Въпреки многобройните атаки на римските легиони траките не се предавали. Дадени били много жертви от двете страни.

Обсадата продължила много време, като римските военачалници чакали обсадените да свършат храната и водата и да се предадат, но това не станало. И тук легендата говори, че докато римляните чакали капитулацията на крепостта, траките от време на време пускали по някое добиче, прехранено с жито, от скалите и то, падайки долу, се спуквало и показвало, че имат храна. Това убеждавало римското командване, че те са добре запасени с храна не само за себе си, но и за добитъка. Това обаче било само хитър трик за заблуда на римските военачалници. При това положение римското командване потърсило начин да лиши крепостта от вода. То прибягнало към съветите на Злата вещица от Злия дол, тракийка, която била нещо като Оракул – правела заклинания и предсказвала бъдещето. Виждайки безизходицата на обсадените, тя посъветвала римляните да нахранят един кон хубаво и да не му дават да пие вода от откритите извори и поточета, а да го развеждат по билото на планината и той ще открие водопровода за крепостта. Те изпълнили съветите на вещицата и така открили водопровода.

Там, където конят започнел да рови, пръхти и цвили, римляните започнали да копаят, открили водопровода за крепостта и я оставили без вода. Така траките като останали без вода, не след дълго се съгласили да водят преговори за предаване на крепостта. Обсадените се разделили на две: по-младите заедно с вожда Турес не били съгласни да се предават, а по-старите настоявали, тъй като водата била свършила и нямало дори за малките деца. След продължителните преговори, водени от римските военачалници и вождовете на траките, се постигнало споразумение за предаване на крепостта, като на защитниците било обещано да не се търси отговорност и да бъдат пуснати на свобода. Но римляните не устояли на обещанията си за запазване на живота на населението. То било подложено на безжалостна сеч – без да се прави разлика между жени, деца, млади и стари. Всички били поголовно изклани, крепостта ограбена и опожарена до основи.

Така говорят легендите, а и основите на последната тракийска крепост на Балканите – “Чертиград”.

Съгласно историческите документи “Чертиград” е паднал под римска власт през 27- –ма година пр. н. е., с което било приключено завладяването на Балканския полуостров и покоряването на траките.  

Източник: Исторически музей - гр. Етрополе