1 2 3

Етрополският манастир  “Света Троица”, известен още с името “Варовитец”, е разположен върху бигорна скала по северните склонове на старопланинския Черни връх, на 5 км източно от град Етрополе. През 1858 г. старата църква е разрушена и на нейно място е построена днешната кръстовидна трикорабна църква. Две каменни плочи, зазидани в основите на новата църква (1858 г.), свидетелстват, че манастирът е основан през ХІІ в. Храмовият празник на Етрополския манастир “Света Троица” е на Петдесетница, който се отбелязва от миряните всяка година на петдесетият ден след Великден.

Етрополският манастир е изиграл важна роля в историческото и културно развитие на България. През ХІХ в. игуменът на манастира Хрисант взема дейно участие в национално–освободителното движение срещу турските завоеватели. Тук игумен Хрисант неведнъж е давал убежище на Апостол на свободата Васил Левски. Скривалището на Левски в манастира и днес е свято място за етрополци.

През ХVІ-ХVІІ в. в манастира “Света Троица” се ражда Етрополската книжовна школа, която няма аналог в българските земи по това време. Град Етрополе и манастирът “Света Троица” се превръщат в най-големия книжовен и просветен център по българските земи на север от Стара планина. Свидетелство за това са откритите до сега 76 тома ръкописи, най – старият, от които е Четвероевангелието от 1595 г. Етрополската книжовна школа (ХVІ – ХVІІ в.) се създава благодарение усърдието и таланта на десетки книжовници, на материалната и морална помощ, която те получават от заможните етрополски жители, от дарители, от многобройните посетители идващи от всички краища на завоювана България. Етрополските ръкописи са дело на десетки българи  - граматици, орнаментатори, подвързвачи. В условията на Османското владичество, когато българският народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт, книжовната школа допринася за съхраняването на българската народност и език. Тук се преписват предимно богослужебни книги, нуждата от които през тази епоха е голяма – четвероевангелия, минеи, требници, триоди, служебници, окттоиси.?

Най-голям разцвет книжовната дейност на школата достига в първата половина на ХVІІ в., когато тук твори йеромонах Данаил Етрополски. Той е изключително продуктивен книжовник, изкусен калиграф и художник. В школата творят добре подготвени книжовници – граматик Йоан, Василий Софиянски, монах Рафаил, поп Йовко, граматик поп Паисий. Скромността на средновековния книжовник е оставила много етрополски ръкописи без споменаването на техния автор. Ръкописите на Етрополската книжовна школа са издържани в духа на най-добрите постижения на българската средновековна книга. Всички етрополски ръкописи са оформени като книга. Подвързията е правена специално за ръкописите от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. В богатата орнаментална украса на ръкописите са кръстния мотив, птицата и човешкото лице. В тях личат особеностите на етрополското редовно и везано писмо, наречено етрополски калиграфски полуустав. Запазените книги произхождащи от Етрополския манастир будят възхищение, както с красивото си калиграфско писмо, така и с чудесните си орнаменти и везани надписи. Етрополският стил на орнаментиране се възприема през ХVІІ в. от много книжовници от Средногорието, както и от района на Средна Стара планина. Ръкописите, създадени в манастира “Света Троица, се разнасят по цялата българска земя чак до Атонските манастири.

Източник: Исторически музей - гр. Етрополе