A A A
sveti-atanas-1
Previous Next Play Pause
1

Археологическото проучване разкри нови данни за селищния живот в района на гр. Етрополе в древността. При тазгодишното проучване бяха открити най-ранните следи от обитаване в околностите на дн. Етрополе – керамични фрагменти и останки от разрушени постройки от Ранната и Късната желязна епоха, които най-общо обхващат I хил. пр.Хр. и се свързват с присъствието на тракийско население.

При разкопките са открити и материали от по-късно обитаване – фрагменти от керамични съдове от периода на Българското Средновековие (Първо и Второ Българско Царство), както и от Османския период и периода след Освобождението на България от Османско владичество, последните от които вероятно са свързани с празника Св. Атанас.

Легенда за “Свети Атанас”

От най-дълбока древност в град Етрополе е съхранен уникален тракийски празник. Той е възникнал през второто хилядолетие преди новата ера. Празникът е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Тежка била зимата за траките, на хората дотягала суровата и тежка борба с природата. Време било да дойде пролетта, зеленина да покрие потъмнялата земя, да повее топъл вятър, да се разлистят дърветата. Това трябвало да се измоли от бог Сабо – божество, почитано като благодетел и дарител на безсмъртието. В класическата гръцка митология бог Сабо /Сабазий/ бил отъждествяван с бог Дионисий. Скрил се в мъглите, той чакал даровете на хората – вино и пълна софра. Ако не направели това, няма да пусне пролетта на земята и зимата щяла да се върне по-тежка и сурова. Някои изследователи предполагат, че главното прорицалище на Дионис в Тракия се намира тук на връх Св. Атанас. Според проф. Велков, виден наш археолог и изследовател на тракийското наследство в нашия край, на този връх е имало светилище, върху останките на което по-късно е била изградена християнска църква.

Така всяка година в края на януари, през една от зимните нощи траките тръгвали нагоре по заснежените склонове на планината. С гайди, тимпани и чинели, с викове и крясъци те трябвало да прогонят злите духове. Със себе си носели култов хляб, вино и жертвени животни. Когато стигнели върха, нареждали големи клади от дърва и отправяли поглед към храма на бог Сабо. Богинята на зората Еос излизала на небето и младият жрец запалвал огън. От него запалвали и другите огньове, върху жаравата на които печели жертвените животни. После хората се пръскали по склоновете, берели бръшлян и кокичета, правели от тях шапки във формата на кръг и се окичвали с тях като символ на пролетта. Бръшлянът е растение свързано с култа към бог Дионисий. Всички били в очакване на Сабо. И той идвал – младенец, символизиращ самият бог. Посрещали го с радост, викове и песни. После множеството, водено от него, се отправяло към селището. Тук го посрещали първенците, поднасяли му топъл хляб, печено месо и вино. След тази церемония песните и танците продължавали до късно вечерта.

Празникът е проникнал дълбоко в народната душевност, дори и след приемане на християнството продължава да се празнува като е посветен на Свети Атанас Александрийски.

Според народните вярвания свети Атанас е един от братята на светците Никола, Йоан Кръстител, Илия и Петър. При делбата им на него се паднали зимните снегове и ледове. На Атанасовден той нарежда те да отстъпят място на пролетта. От този ден зимата си отивала. В Етрополе е запазен и турският израз “Танас гилди, яз гилди!”, което на български означава “Атанас дойде, лятото дойде!”. Според поверието през деня Свети Атанас си съблича кожуха и се облича с копринена риза, заменя зимата с лятото. Само по риза отива в планината и се провиква: “Иди си зимо, та да дойде лятото”. Вярва се, че големите студове са останали назад, времето постепенно започва да се затопля и майката природа започва да се събужда за нов живот.

И до днес етрополци отбелязват Атанасовден последната неделя на месец януари. Участниците се кичат с бръшлян и кокичета, високо в планината се вият хора, на жаравата се грее ракия и се пекат шишове. Около обяд започва подготовката за слизане от планината, всички участници в празника вземат по един шиш на върха, на който забучват цяла глава кромид лук. В готов вид шишовете наподобяват жезъл и при слизането се носят като такива. Шествието тържествено се посреща в града, където веселбата продължава до вечерта.

Източник: Исторически музей - гр. Етрополе